Реквием за любовта

19 окт. 2011 г., 11:29

Поэзия » Любовная

491 0 3

Реквием за любовта

Защо ти искаш да я детронираш.

Тя още е царицата за нас.
Ти своя дълъг нос къде навираш,
най-святата магия да рушиш!

Ти помниш онзи миг след нашто детство,
когато преоткривахме света
и търсехме да найдем свойто място,
със взлом при нас се втурна любовта!

От този миг тя седна на Престола...
И от тогава в скута си ни взе.
И от тогава тя блести със ореола.
И с нашата Съдба се тя зае...

Света чрез нея ние преоткрихме...
Осмислихме безсмисленния Свят.
За нашто щастие във брой платихме!...
Докато пъпките ни разцъфтят!

Не знам в какво сега я укоряваш?!
Защо я гледаш с недобри очи?!
С Темида ли се ти отъждествяваш...
О, моля те, за малко замълчи!

Не я прогонвай ти със женски клетви...
Със сълзите във твоите очи!
Не сме ние от хората проклети
и няма да я мъчим да пълзи!

Hekredel (Христо Славов)

2011-10-30T13:26:17+02:00

Благодаря,че сте редовни читатели на моята скромна личност и понякога, се възхищавате от това което съм написъл .О, има смисъл човек да се стреми да изкара на показ, онова което таи,дълбоко във душата се!
Katriona (Кети Рашева)

2011-10-19T17:47:44+03:00

Хубав стих - като заклинание. Поздрав от мен, Христо!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-19T12:52:17+03:00

Браво!Поздрав!