evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
9 июл. 2017 г., 11:01

Реквием за мъртвото село 

  Поэзия » Гражданская
416 2 6

                               Автор: Генка Богданова

 

                               Като мъртвец, неоплакан и сам,

глухото село простира се там.

Тъмнеят прозорци – очи ослепели.

Не скърцат вратите – уста онемели.

Стъпки не будят заспали пътеки.

Млъкна камбаната селска навеки.

Стрехите ниско привеждат чела

над запустелите птичи гнезда.

В гераните мъртва водата лежи.

За смях и за песен мегдана тъжи.

Алена роза сред бурен линее.

Къде е стопанката да я полее?

Глухо въздиша порта прогнила,

виси катинара, останал без сила.

Затлачи се малката бистра река.

Плаче полето за мъжка ръка.

Няма невести песни да пеят,

няма деца от сърце да се смеят.

Няма край портите баби бъбриви.

Няма и старци с калпачета сиви.

Няма мъже и младежи напети.

Няма девойчета с пазви налети.

Само щурци и пчели работливи

будят руините с песни звънливи...

Чума ли мъртвото село споходи?

Мор ли небето сърдито проводи?

Клетва ли тежка и грозна го стигна?

Бог ли ръка за предателство вдигна?

Чума да беше вилняла в селцето,

мор да му спуснеше гневно небето,

биха децата поне пощадили,

не биха селото така умъртвили.

Отчаяни, гладни, чедата му родни

напуснаха къщи, нивя плодородни,

казаха „Сбогом! на родната стряха,

по краища чужди се те разпиляха...

Самотни угасваха тъжни старици –

на родни огнища последните жрици.

Огънят в тях неусетно изгасна.

Разрухата днес е стопанка всевластна.

© Генка Богданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От заглавието до заключението - покъртително и много вярно.......
  • Май и народът е заразен с непукизъм. Дай му зрелища и обекти за оплюване и вече не мисли за тежката си участ!
  • Да, мили Люси, Марги, Веси, тъжна е днес българската действителност! А непукизма, безразличието и циничната безотговорност на нашите държавници и политици са направо престъпни.
  • Такова е селото днес, а държавата нехае.
  • Душата ми плаче и не иска да приеме тази истина, но тя е факт! Слепи ли са управниците ни, души ли нямат? Заради техни действия и бездействия, за мен, предателства, сега сме затънали втази реалност!
  • Тъжно, много тъжно.. и истина. Хубав стих. В България все хвърлят вината на комунизма, че направили кооперативи, но в Австрия е пълно с кооперативи и ги субвенционират с пари от европейския съюз, а у нас тия пари потъват някъде...Никой не си оре сам с вола нивата като в 19 век.
Предложения
: ??:??