Реквием за събуждане
В края на лятото събирам лъчи
и залези нощни във музика.
Тебе търся, море от сълзи,
вплетена обич от чувства.
Камбаните бият, събират мечти
и попътни ветрове от години,
зрънце вечност, душата кърви,
буря, стихия и демони...
Вселената вдишва неродени души.
Изпраща вибрации, стонове.
Природата ни целува в зори
и пием реквием за събуждане...
27.09.2010г.
Галина Москова
© Галина Москова Все права защищены