Преплитаха се пръстите
смразени в тъмнината,
над тях в красиви форми
гаснеха последните искри...
И не усещах сякаш страх.
Не потъвах във сълзите ти
- море нестихващи вълни...
И бяхме само аз и ти.
Пленил най-ранните лъчи,
въздигна се светът със вик.
На тръгване, кажи, как само
да оставя две нажалени очи?
© Александър Все права защищены
тъжно
истинско