Кръжат годините над теб –
птици, неотлитащи на юг
и светът ти става по-студен,
зима на вратата ти почуква.
С мохер от любов и доброта
се позагръщаш – дано се стоплиш,
но вятърът развява твоя шал
и оголва душата ти самотна...
Няма заслон за обич нито топлина,
пътят ти когато побелява,
съчувствие през затворена врата
крепи те единствено в замяна ... ...