Колко е тихо в душата, колко е тихо,
бели пауни кротко си решат перата.
Мислите знойни тъй надълбоко попиха,
че си заключих с три катинара устата.
Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно,
толкова много ми се събра напоследък.
Здраво запуших всички ръждиви пробойни
и отбелязах първия малък напредък.
Себе си пазя, правих ремонт на душата,
късах и палих спомени с дъх неприятен.
Вече е чисто и се оказах богата
с нови надежди и сто нюанса на лято. ...