Ах, таз печална твоя муза
сърцето пак ми разрида!
Изпълва бялата ти блуза
мечтите ми във резеда.
И повече не си помисляй
все тъжни строфи да редиш!
Небето - виж! - над теб е чисто
и пролетният ден - лъчист.
И ако пак ще затъгуваш
по стар копнеж или мираж -
пусни го! - нека да отплува
и на стиха си дай кураж.
© Иван Христов Все права защищены
Адмирации!!!
А сега и поетичният ми коментар:
*
Скъпа, няма вече аз да мисля
и тъгата в мен прогоних.
Чуй, щурците как припяват -
с песни любовта възпяват.
Поздрави от Добрич!
Николай