А беше горд човешки монумент,
неописуема земя,
история, кръстовище на
памети световни,
култури,
власт, гениални партитури,
падения и многолетни бури,
богатства, разрушения, разкош
под императорска пета,
пороища от мъдрост и от суета!
Във новото обсебена
от бюрократи,
от гърбави, безродни носове,
разкривени съвести и души сакати...
А беше слънчев континент,
красиви улици, вековни сгради,
всякакви университети,
фестове и гей-паради,
дърдорковци, умници и апологети.
Паркове, фонтани,музеи и туристи,
скъпи барове, хотели, борси, банки,
бузи в ресторанти,
курорти, писти,
комплекси, кортове и автописти,
интелигенти,
всякакви професори, доценти,
рафинирани кариеристи,
шкембета със дебели чанти,
бездарници и куп таланти.
И пак кафета и блестящи
магазини,
лукс вторачен във парите,
замайващи витрини, лимузини
и обикновени хора
в сянката си скрити.
Цялото стълпотворение
на наклонения, скърцащ ред
във разточителното сътворение
споено с лицемерие и лед.
Близък хоризонт
на клатещи се кули,
вавилонски може би?!
Над целия пейзаж ненаситния
стремеж
във танц с гигантския
водовъртеж!
Но всичко свърши!
Всичко беше!
Ужасът настъпи във Европа,
жесток, брадясал с автомат,
дори и не попита, не потропа
пред тромавия Голиат!
Ужасът се настани в Европа,
родил се мрачен кабинет,
размаха ни свирепа сопа
и дяволския ни късмет.
Заваляха схеми, хипотези, теореми,
статии, анализи, поеми,
сърца широки и души големи,
само точните уста са неми...
Рим, Берлин, но вместо Токио
Лондон и Париж,
а Европейския Пинокио
обещаваше престиж!
Ужасът е с чужда кръв,
която плиска
по гари, стадиони, зали,
храната му са бомбени колани,
взривове, куршуми и гранати,
мечът му еничари заклети,
и колко ли души от тях ще патят?
Ужасът- крещяща панорама
подлудяващия мотокрос,
ужасът е смъртоносна гама,
изсвирвана, но без въпрос!
Ужасът са мътните води –
заливат и повличат,
давят крехките мечти,
озъбени, настръхнали беди!
На ужасът молитвата
е кръст на кръста,
чудовищен парад
на мъст на ръста,
уродлива злоба
на плодовития безплодник,
натрапил поразяващ гръмоотвод
ведно с конвейера на смърт
проводник.
Което не е в ред,
то ще е отпред!
Живакът се разсипа
по всички дупки и гета,
ходи гони Михаля
през следващите зими и лета!
Ужасът ще завърти Земята,
ще я извади от спокойната и́ ос,
от много дрънкане
за правов ред,
правият ще е с краката си напред.
Ужасът ще запълзи по аутобани,
ще се намести във невинни домове,
ужасът ще спусне урагани,
ще прояви лицето си
с калени зверове!
Ужасът и поданик
ще бъде нелегален,
и в незаконното ще търси
новия закон,
с безредието ще наложи
своя ред,
а Брюкселските бетонирани глави
не ще спасят паянтовия
Европейски гредоред.
Цунамито, когато мине,
оставя гърчещи тела
във калния агонизиращ свят,
вековен труд пометен
от грозна, щърбава метла!
А умните ще дойдат ли
най-сетне?!
Но със замах, категорично,
без резерв!
И без да чакат некадърника
да спретне
зарази за цивилизования нерв!
гр. София, 24.11.2015г.
© Димитър Христов Все права защищены