9 июн. 2004 г., 18:30

Решение 

  Поэзия
1462 0 0

 Тя слезе от колата. Тази вечер се чувстваше по мръсна от всякога. Парите в джоба на джинсите сякаш я изгаряха. Буцата в гърлото и я задушаваше. Ходеше механично, без да обръща внимание на колите, локвите, хората.
 Просякът взе с сълзи на очи парите които му даде, но се уплаши като видя сълзите в нейните очи. Искаше и се да спре да седне и да заплаче, но продължи.
 Тя бе решила.
Не усети как е стигнала до бара. Там бе нейния господар. Страх сви развалината която бе нейното сърце. Спомни си мазната усмивка, обещанията, грубите думи, болката, примирението. Страхът отстъпи на една усмивка. Усмивка за която тя знаеше как намери сили. Свали ръка от вратата, обърна се и продължи.
 Тя бе решила.
Цялата трепереше. За момент се уплаши, че тази вечер ще е като всички други. Че няма да и стигне смелост. Но извади кутията приспивателни. И този път не се замисли...
 Тя бе решила.

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??