Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
7 февр. 2018 г., 10:28

Реставрирах за тебе картина 

  Поэзия » Любовная
1228 5 6

РЕСТАВРИРАХ ЗА ТЕБЕ КАРТИНА

 

Всеки свое silenzio има.

То се носи додето умреш...

Но в една пасторална картина

ще помоля сега да се взреш.

 

В нея аз съм - в купето на влака -

как преборвам и срам, а и страх,

да събудя у мене юнака...

Как от Варна до Девин туптях!

 

Но пък туй е минорна картина

и е с грешно подбрани бои,

щом текат като цветна лавина,

та не можеш да видиш, уви

 

на десетки места как пристигах -

във зори все поемал на път -

как по тебе копнях и откривах

колко хубав изглежда светът.

 

В ресторанти, градини и гари,

по пероните - в слънце и мрак,

из концертни, препълнени зали

от любов боледувах, но пях.

 

Устремил се бях теб да намеря

и макар че не те нараних,

любовта сублимира в химера,

а горчивата чаша - изпих!

 

Недокоснат, отритнат, забравен,

не натрупах в душата си грях.

От метал и гранит бях направен,

но... без твоята ласка живях.

 

Не видя със сърцето, с очите,

туй, което бе в мен и горя,

ала днес - чак до края на дните -

нежността си не ще укротя!

 

Точно днес, позволи ми да кажа -

при това с най-изящни слова:

Само себе си аз ще накажа

със вина, че се случи това!

 

В мене също silenzio има...

Ще го нося додето умра,

а пък тази банална картина

реставрирах за тебе. Сега.

 

© Росен Гъдев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??