(по Валери Станков)
Как си носиш
менците с вода
със очи на мъж те аз погледах.
Ти във мен
остави и следа...
Чувствата към теб си преразгледах.
Да ти бъда
мъж се посвених-
мъжки срам в стените ме зазида.
Но в съня си
менци ти напих...
Мога чист спокойно да си ида.
© Никола Апостолов Все права защищены