Надскочих умореното си тяло
до погледа на някой отстрани.
Животът до ирония е ялов,
под лустрото – без корени, изгнил.
Отглежда си избраниците сити,
захранени с лъжичка от сребро.
Кръвта им по призвание е синя
от вените на важния им род.
А някъде, с коричка прегоряла
от мъката по майчината длан,
децата се кръщават изначало
в олтара на присъщия си глад. ...