Лятото си тръгва, преди да е дошло,
птицата умира със счупено крило,
дъждът удавя хора, пустините са сухи,
телата днес са всичко, сърцата ни са кухи.
Край извора от жажда ще загина,
животът мина покрай мен и си замина,
към мъртви богове отправяме молитва,
като класове упадаме след жътва.
Истината днес е интер Вавилон -
целувайте телеца, на златото - поклон!
© Златко Тошков Все права защищены
Все пак е лято, нали?