Реванш на тъгата
На Ани и Виктор
Разлистваше вятър безцелно
къдрици момински в нощта.
И тъжно сърце акапелно
рисуваше дом сред жита.
Надничаше сива луната
зад тихите мъжки очи.
Стояха под ключ чудесата –
соната в роял не звучи.
Но сложиха ред небесата:
избухна просторът в оранж –
слънца и звезди във лицата.
Любов.
На всичкото Сиво – реванш.
© Николай Начев Все права защищены