Ревността във мене се разстила
като на паяк пипала.
Без да искам бързо аз изстивам
към теб... към другите... и към света.
Отгоре искам всичко да погледна,
очи в очи да срещна аз смъртта
и сърцето ми, до болка раздвоено
да не познае любовта.
С очи студени искам да те гледам,
да те докосвам със безчувствени ръце.
От болката да бъда защитена...
...Нали не може да боли изстинало сърце.