Ревност

27 апр. 2008 г., 17:25

Поэзия

731 1 3

Умът ти е убежище за свирепи, диви зверове,

а сърцето - топла къщичка на чучулиги.

Отношението ти неведнъж прекрачва на границите множеството прагове,

а упреците "справедливи" превръщаш в часове за мен непоносими. . .

Безмилостно, уверен в речта си, убиваш любовта ми.

Ще настъпи и моментът да отлитна, затова не ме заключвай в мъжкото си царство.

Да, и аз имам какво да кажа... но мълчанието приглушава болката ми.

Непокорна съм, дива и понякога непредвидима.

Не очаквай мигновена промяна в делата на малко дете . . .

Търпението ми скорострелно бяга. Не ме принуждавай да съм жестока и непоколебима.

Излекувай се от ревността. Не допускай да изгният на обичта ни плодовете.

Че бурни реки се вливат в съзнанието ми. Ратреперват дори и гласа.

Не на чувство на вина е признак мълчанието ми,

а на страха - да не те нараня...

posh` (Таня Атанасова)

2008-05-11T16:15:10+03:00

Много е хубаво, мила.Но...ревността, тя е като пиянството.Тя е за цял живот, знам го от малкия си опит Помисли относно това.
lips_of_angels (Ем)

2008-04-27T18:14:21+03:00

От ревността няма как да се излекува човек...за съжаление.
Хареса ми!поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-27T17:47:25+03:00

Хубаво поетично послание...
с обич, Веселина.
Светли дни ти пожелавам!