kriskata94 (Криси)
59 52
28 июн. 2007 г., 00:51

Ревност 

  Поэзия
639 0 3
Ревнувам те от шума и тишината,
ревнувам те от светлината и от тъмнината,
ревнувам те, яростно и диво,
ревнувам те, силно и неприемливо!
За Бога, колко те обичам!
Все след тебе ли ще тичам?!
Да! И няма да кротувам,
защото бясно те ревнувам!
Ревнувам те и от деня и от нощта,
ревнувам те когато съм сама,
ревнувам те, ала защо го правя,
ревнувам те - нима не зная,
че това е болест страшна,
че това е болест, със която ще израсна?!
Обичам те безумно
и за това ревнувам те тъй бурно
и днес пак моля те да ми простиш,
да забравиш и напред да продължиш,
макар аз пак да те ревнувам!
Ревнувам те от Слънцето и от Луната,
ревнувам те дори от мен самата,
но вече затворих си устата,
за да запазя любовта ни свята!

© Криси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да,така е.Ревността е много собственическо чувство.Стихотворението е добро.
  • ревността не е признак за любов,а за повишено чувство за собственост.тя не ти доставя радост от любовта,а мъка,терзание-а бе самонаказание.излекувай се от нея!
  • Силна любов, но понякога се питам дали
    не е любов повече към себе си!
    МНОГО МИ ХАРЕСА СТИХА ТИ!
Предложения
: ??:??