Ревност на игра...любов наистина...

Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:

Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;

Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;

Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... 

Помня времето, когато аз те мислех за 

виновен, затова че страдаме,

а ти пък ми  без ноти ми пееше

и със инструмент винаги различен във ръка:

„Сладка моя красавице, можеш да ме мразиш 

и забравиш, защото приключихме,

Можеш да се опиташ да ме замениш 

и да кажеш, че сме скъсали, но любовта ни жива е... 

Но „да” права си, аз те нараних и нараних себе си 

повече и „да”виновен съм, моя е вината!

И „да”засега е най-добре да се настъпваме, да разделим земята 

и да се разделим неразделни!...

За да се откриеме отново някъде във времето,

защото един за друг сме знаеш го-едно в себе си...

Знай, за първи път провал са мислите и делата ти 

и като мен ще спечелиш тази загуба...

И макар да звучи самонадеано и самолюбиво,

 никога няма да откриеш, някой който:

Да те обича като мене, някой който 

да те прегръща с крила като мене, окъпана от слънцето...

И никога няма да откриеш, някой който 

да те целува с очи като мене, огряна от луната!...

И няма да откриеш някой, в който 

да се влюбиш така до къщата ти, по средата  на улицата!...

И няма да има ден, във който езерото да  не те 

окъпе със лъчи, нощ в която то не да блести със звезди...

А сега кажи ми, кой ще те кара да се смееш така, 

кой ще те пази така с живота и душата?!

Защото си безценна и незаменима за мене...

и просто те обичам, и виновен съм също за това и

знам наранихме се, но не сме безгрешни,

 знам трудно се прощава, но времето е за това...! 

А пък накрая и след края не остава нищо 

друго освен любовта със слънцето и луната...

Нищо друго освен любовта със лъчи и звезди постоянно,

вътре и вън от теб по средата на улицата...”

И след мъчителни раздели, след много ревнуване 

и възгордяване, направихме още любов...!

Нахравихме нещо огромно въпреки всичко това-

една безкрайна и безусловна любов...!"

Прав си скъпи мой красавецо, нарани ме,

 но аз те нараних повече и да вината е само твоя...

Твоя е вината, защото не мога да те мразя, не...

 не мога да те забравя и не мога да те заменя!

За мене ти си любовта, безценната и незаменимата,

 единствената и голямата, жива винаги!...

И вече сме отново някъде във времето, 

защото един за друг сме и само заедно сме себе си... 

Всеки миг, който изживяваме е сбъдната мечта, 

всяко място на което сме е спомен, идеално и обичано...

И неспирно като водопад, тихо като езерото,

 дълбоко като морето, страстно като океана,

като никога и като никои се обичаме, 

не сме свикнали да сме разделени и нещастни...!

Не можем един без друг, мразиме фалшивите 

усмивки-да кажем че добре сме, а да сме мъртви...! 

 И чуй, любими, макар да звучи самонадеано и самолюбиво, 

никога няма да откриеш, някой който:

Да те обича като мене, някой който 

да те прегръща с крила като мене, окъпана от слънцето...

И никога няма да откриеш, някой който да те целува 

с очи като мене, огряна от луната!...

И няма да откриеш някой в който да се влюбиш така 

до къщата ти, по средата на улицата... 

И няма да има ден, във който езерото да не те 

окъпе със лъчи, нощ в която то да не блести с звезди...!

А сега кажи ми, кой ще те кара да се 

смееш така, кой ще те пази така с живота и душата...

защото си безценен и незаменим за мене...и 

просто те обичам и виновна съм също за това!

Знам наранихме се, но не сме безгрешни,

 знам трудно се прощава, но времето е за това...! 

А пък накрая и след края не остава нищо друго 

освен любовта със слънцето и луната...!

Нищо друго освен любовта със лъчи и звезди постоянно,

вътре и вън от теб по средата на улицата...

И след мъчителни раздели, след много ревнуване 

и възгордяване,направихме още любов...!

Нахравихме нещо огромно въпреки всичко това-

една безкрайна и безусловна любов...!

И след всичко, което преживяхме до сега, 

нямахме избор и свалихме гарда пред любовта...

И вече сме загубени, но живи и можем да 

победим всичко, затова и загубата е победата ни!...

И вече сме предадени, но влюбени и нищо няма да ни 

спре или откаже, защото сме отдадени...

И след това, което преживяваме сега всичко си струва 

за нас и няма да свалим гарда пред раздялата! 

Ще видят как се мразиме и се обичаме,

 под лъчите и звездите по средата на улицата!

Ще видят как се караме и се сдобряваме 

близо до къщата ми, по средата на улицата!

Ще видят как се прегръщаме с крила, как се целуваме 

с очи по средата на улицата!

Ще видят как си ревнуваме и гордееме, но ще 

видят и как се обожаваме по средата на улицата! 

И след всичко, което преживяхме до сега, 

нямахме избор и свалихме гарда пред любовта...

И вече сме загубени, но живи и можем да 

победим всичко, затова и загубата е победата ни!...

И вече сме предадени, но влюбени и нищо няма да ни 

спре или откаже, защото сме отдадени...

И след това, което преживяваме сега всичко си струва 

за нас, няма да свалим гарда пред раздялата! 

И сега след всичко и за всичко вече ревност чувстваме

само на игра и  само за забавление...

И сега след всичко и за всичко, пак се изпитваме

и  още повече обичаме дразненето на мига...!

И сега след всичко и за всичко, отново често караме се,

 сърдим се, гъделичкаме се, но все се обичаме!...

Обичаме се все повече всяка секунда и след това 

и пак след секунда..., затова любов сме наистина...

Ще видят как се мразиме и се обичаме, 

под лъчите и звездите по средата на улицата!

Ще видят как се караме и се сдобряваме 

близо до къщата ми, по средата на улицата!

Ще видят как се прегръщаме с крила, как се целуваме 

с очи по средата на улицата!

Ще видят как си ревнуваме и гордееме, но ще 

видят и как се обожаваме по средата на улицата! 

Ревност чувстваме ние на игра и за забавление:

Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;

Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;

Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!

...

И неспирно като водопада,  

тихо като езерото, 

дълбоко като морето, 

страстно като океана,

като никога и  

като никои се обичаме, 

не сме свикнали да сме разделени и нещастни..

Нахравихме нещо огромно въпреки 

всичко и въпреки всички, направихме-

една безкрайна и безусловна любов 

и тя струва болката, прошката...