15 июн. 2012 г., 10:20

Рибари 

  Поэзия
605 0 0
Морето спи, луната грее.
Тук-там рибарска лодка се люлее.
Рибарите сбират мрежи и мърморят
за времена отминали, за хубавите хора...
Но косите, вече побелели, издават техните
мераци овехтели.
Ракията е тяхното спасение, отритнати от
дом, семейство, задължения...
Те чакат сутрешния улов с нетърпение,
да вземат някой лев и да намерят
своето спасение.
Един домат, една ракийка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маверик Все права защищены

Предложения
: ??:??