Ще загубя ли
очарованието си на Рицар?
Печален образ ме зове.
Ще тръгна по света
с подострен меч,
да покорявам
тъй страстта на воля
и сигурно... не ще
да стигна тъй далеч.
С оклюмал меч,
продрани дрехи,
задник гол...
пребродил, планини,
пустини и морета,
спечелил битки,
прославил и родина,
щастлив намерил
своята изгора.
Ще коленича пред теб,
щастлива моя нежна, Дулсинея!
С букет цветя и влюбен поглед,
пред теб Богоговея!
© Симеон Пенчев Все права защищены