Аз говоря с поезия, братя,
и целувам с поезия също.
На душите ви искам да пратя
любовта от словесната къща.
Аз съм тътен в световното нищо
и съм малко момче във всемира.
Аз говоря понякога пищно
и в очите на някой се спирам.
Аз обичам, когато познати
ме наричат на галено Митко.
Вие всички сте моите братя
и сестрички в житейската битка!
Аз съм вашият рицар от рими
и сърцатата песен небесна.
Аз съм лято в суровата зима.
Ще ви браня от злото – словесно!
© Димитър Драганов Все права защищены