Рицар с токчета

29 авг. 2010 г., 19:51

Поэзия » Другая

984 0 2

Разбира се, опитах се да бъда ангел,

всички правим своя опит да надвием гравитацията,

една част от нас продадоха ореола си,

другите смело падахме от високо,

макар да няма вече самаряни,

макар че Дон Кихот е мъртъв.

И аз падах… педантична в постоянството си,

докато не разбрах, че някой да си пада по теб

и да е там, когато паднеш, са две различни понятия.

Някъде във времето Дон Кихот умря, роди се Ал Бънди.

И днес се чувствам като рицар,

здраво стъпил в токчетата си,

заобиколена от мъже в дантели.

Сама отварям всички врати,

плащам и за питиетата, и за грешките си,

нося си сама и торбите, и кръста… и не ми тежи,

защото никога не съм се опитвала да бъда принцеса.

„Опитах се да бъда ангел, дори когато никой не се опита да ми създаде Рай.”

меланхолик (Йордан Серафимов)

2011-10-13T04:22:49+03:00

Ти си ужасно силна, същевременно си ангел, нали знаеш
inferate (Истински човек)

2010-10-11T23:18:57+03:00

много е дълбоко... пиленцето ... лофф тее !