Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени,
напукаха се в тая рядка кал.
Прокъса ти се знамето, от влачене,
и против страх куршуми си си лял.
Хей, менестрел, попреглътни си песните,
отдавна, знай Луната оглуша.
Отритват малко лудите, нелесните,
не се котира тяхната душа. ...