23 июл. 2020 г., 07:40
Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени,
напукаха се в тая рядка кал.
Прокъса ти се знамето, от влачене,
и против страх куршуми си си лял.
Хей, менестрел, попреглътни си песните,
отдавна, знай Луната оглуша.
Отритват малко лудите, нелесните,
не се котира тяхната душа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация