Възседнал кон

или на трон.

Сред бойни полета,

гори,

дворци,

замъци,

зимници,

или просто пивки мази

- беше винаги Той!

Мъжът!

Герой!

Рушащ и изграждащ съдбата!

И то как!

С простота и с небрежен замах -

На жезъл, на гега, на брадва, калпак,

на объл речен камък

над нечия тиква надвиснал

И пак

Удар

И пак…

И така чак до смърт…

Чужда, разбира се,

иска ли питане?

Последна победа над поредния враг.

Над подлец,

дивак,

над нахален голтак,

еретик,

критик

или печално попаднал на грешното място циник.

Кой ли е грешникът -

за когото ще има значение?

Историческа бройка, окъпана в кръв.

А всъщност, може би същият мъж,

загубил двубоя с друг като него?

И жалби, молитви и сълзи и скръб…

Но не героични, а само някак си женски…