РИМИ НЕСПОДЕЛЕНИ
Тъмнината слива шарките на света до непрогледност.
Включвам, изострени до предела, сетивата си на макс.
То е магия, радост, болка и обич, то е неизбежност
на духовното горене, сърдечния пламък, пареща власт.
Тъмнината няма хоризонти, предели в безкрайността.
Сливат се минали спомени със светли надежди за бъдност.
Свиват се до точка на взривяване, докосната от любовта.
Пребъдват жадно в рими несподелени, цветна окръжност.
Поникват цветята божествени, птици над тях вият глас,
вълните целуват брега и се връщат, от луната понесени,
сезони се нижат в скръб и радост, годините поемат власт.
Разпуква се зората с видения, от тъмнината отнесени.
03 07 2016
© Надежда Борисова Все права защищены