14 июн. 2015 г., 12:56

Рими за закуска 

  Поэзия » Другая
631 0 3


Откакто свят светува,
сменят се нощ и ден,
а това що вижда и чува -
оцелява и скитува.
Клиширан старт на днешния ден,
но какво да се прави,
мисловна дейност препуска в мен!
В чудно време живеем,
скачаме от век на век.
Това, което ме тревожи -
по земята ходи мързелив човек!
Всичко днес е лесно,
всичко е до теб,
няма проблем китаец
да общува със швед.
Това, последното, си беше простотия,
опит за пример, който е безпредметен,
но какво да кажа, ровейки в цялата таз бъркотия
- с какво се римува безпредметен? Дали със суетен? Ах!
Ах! Ах! Ах! Едно време в часовете по музика слушахме Бах.
Далечено минало-заминало. Днес е различно.
Имаме си компютри, имаме си телефони.
Хубаво! Ама не можем да забиваме пирони! Пародия пълна!
Настъпи момент на спрялост,
носовете са забити в малки екрани -
залепени като стари пиявици,
а резултатът в цялост - изчезват бавно традиционни навици!
Чудни времена!
Стремително навлизаме в ерата на пелтека
когото ако попиташ, не е докосвал буквар.
Пелтека, дето властвува в дискотека,
същият - на смартфоните е цар!
От таз електронна поквара
човек не може да състави изречение,
мозъкът се пържи, става на попара,
мисълта не тече, в застой получаваш облекчение!
Комичното е, че и аз не спирам да се занимавам с тези губещи време
"тамагочета". Отклоняват хората от истинските им проблеми.
Я, виж! Могат да се ползват и за писане на поеми...
Как всичко това навлезе с такава сила?
Положението е страшно!
Някоя майка току що родила,
а качва снимка в мрежата и го намира за прекрасно.
Болест! Зависимост! Някой ни застреля с патрони.
Не с патрони, а със смартфони!
Навремето децата се караха за бонбони,
а всеки нов ден бе приключение,
скачахме от малки по площадки и балкони,
всяка нова мисъл издаваше вълнение!
Днес, поглеждайки назад през рамо,
с мрежа на очи виждам онова дете засмяно,
дето ставаше за стадиона рано, рано,
"намажи ми филия, че тръгвам, мамо,"
а вечер "може ли още пет минутки само",
"не се тревожи, вече съм момче голямо..."
Ах, колко хубаво беше и как силно гласът ми ехтеше,
как се правех, че от шамари болеше,
а огън в гърди гореше и гореше...

 

© Миро Милев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Към миналото винаги се връщаме с носталгия.
    А всяко време си има своите светли и тъмни страни...
  • Радвам се! От това зависи как ще ни започне денят!
  • Миро, и по обедно време закуската ти ми хареса много!
Предложения
: ??:??