Тези стъпки пред мен - ту избързват и хуквам да стигна,
ту усещам в гърба и уплашено търся посока.
Светофарът обърква зелено с червено, премигва
и се лута шеснайсет-годишен в самотност жестока.
И море до колене е всичко, което ме чака,
и водата е топла, но хлъзгаво камъче крие.
А на дъното дебне страхът на детето от мрака,
за да може коктейла от воля и хъс да изпие.
Но когато позная лицето на моя приятел,
а мечти конвоират в зелено пътеката наша,
благодарен ще бъда на оня небесен Създател,
че отпивам надежда от облак със форма на чаша. ...