20 нояб. 2008 г., 08:18

Рисунка 

  Поэзия » Другая
620 0 6
 
    • Дори и без да се събличаш,
    • през образа ти променен,
    • аз виждам любовта как диша
    • във всяка клетка и във мен.
    • Как, като плод след дъжд, ти цяла
    • набъбна, пожълтя, узря.
    • В усмивката ти снежнобяла
    • мигът как неусетно спря.
    • А двете праскови, които
    • изгряха в малката ти гръд,
    • с мъха си шепнеха ми тихо,
    • че цял във тях е сбран светът.
    • Че този свят е свят от устни
    • и две преплетени тела.
    • Че цялото това изкуство
    • го нарисува любовта.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??