10 апр. 2020 г., 20:32  

Рисунка на едно сбогуване 

  Поэзия » Любовная
471 6 8

РИСУНКА НА ЕДНО СБОГУВАНЕ

 

Отдавна се опитвам да издраскам
финалните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.

 

Изплъзват ми се миговете кратки,
в които бях наивна и щастлива.
Не осъзнавам как със бавни крачки
от мене безвъзвратно си отиваш.

 

И чезнат всички спомени за лято,
пътеките със теменужен ирис,
щом става всичко някак непознато,
олющено – без цветове и мирис.

 

За миг постой – да мога да запомня
на залеза последната въздишка,
заплела върху брезовите клонки
брокатени и паяжинни нишки.

 

И щом дъждът измие всяка стигма,
ще знам, че греховете са простени.
Потегля ли – все някога ще стигна.
Обичаш ли ме – аз ще съм спасена.

 

Валентина Йотова, 10 април 202, София

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??