Рисувам те със четка във ръката,

позираш ми на стола до стената.

Разголила изцяло тялото си стройно,

седиш срещу ми кротко и спокойно.

И аз опитвам да те изрисувам,

на листа с четката да те създам.

Оглеждам тялото ти сенките и светлината,

и срещам погледа ти за да пресъздам душата.

Рисувам те, но някак ми се щеше,

от плът ти да не си, а статуя да беше.

Че статуята камък дялан е на лед студена,

дори и съвършенна от душа е тя лишена.

Но жива си, потрепвата тялото ти в светлината,

очите блясват от дълбоко, отражението на душата.

И светлината нежно тебе осветява,

а погледът ти блясък във очите мои отразява.

Ръката ми защо трепери, спри за Бога,

със четка аз да те рисувам повече не мога!

И с поглед срещам тялото ти в еротична поза,

отрова на копнеж, отвара в превишена доза.

Захвърлям четката и спирам да рисувам,

а ти усмихваш и знаеш, аз не се шегувам.

Нетърпеливо чакаш страстно тебе да целувам,

със устни и целувки да те изрисувам!