И аз съм тук, държа да отбележиш в протокола.
Отлично ти отивам на чаршафите,
една такава рошава, безгримова и гола,
но без лице, без име и без начини…
И ти си тук, почти сме съвместими…
Наричат ни семейство, неподписано.
A колко пъти „ДА” необходими
превръщат съществуващото в истинско?!
Ръцете ми са груби за бижутата,
които сътворяват себевричане
и сещам се за приказката с крушата,
според която нямам право на обичане… ...