Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъждът
един и същи
ще опита да ги заличи.
Рисувам всички форми,
причудливи
светове.
Няма нужда и да ми напомняш,
ще им дам
и цветове.
Рисувам своите молитви,
изписвам
имена...
Сънища в цветните
палитри,
непознати
за света.
И нежно образи
чертая,
на реалността
не искам да робувам.
Ще изляза ли от рамките,
не зная...
И в окови
ще продължавам
да рисувам...
А с мойта четка в ръка
усмивки ще поставям,
със гордо вдигната глава
света ще покорявам!
© Ваня Йорданова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »