20 окт. 2011 г., 16:55
Седя на голата маса
и гледам белия лист.
Как да обясня на света,
че вече не съм оптимист?
Чува се в далечината
глуха музика без глас.
Седя сама в тъмнината -
над мен тя взела е власт.
В ъгъла мярка се сянка,
бавно прокрадва се към мен.
Приближава се с мрачна осанка,
предвещава последния ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация