Рисуване на смислите

6 мая 2024 г., 15:19

Поэзия

292 2 3

РИСУВАНЕ НА СМИСЛИТЕ

... изпращам си безсмисления ден

и се надявам утре да е смислен,

и – моля те? – мисли си и за мен,

тъй както аз за Теб, Иисусе Христе? –

бъди все тъй добър и справедлив,

въздай и мен наравно със бедняка,

и стихчето, що писах ти с курсив,

стори така, че да Ти свети в мрака,

пет хляба призори да опека

и в залива да хвана два сафрида? –

света да милна с Твоята ръка,

ако решиш след миг да си отида,

дано преди пари да събера

за своя сетен полет из Всемира,

да дам на мама някоя пара –

да си ушие рокля от тревира,

и тати да почерпя със мерло,

пък и фъстъчки – с мама да си хрупат,

все ще ми купи нявга колело –

не бързам, тате, нека да е друг път! –

като си тръгна, с туй да съм благат,

че мислиш и за мен, Иисусе Христе?...

Да знам защо живях на този свят

прекрасен! – и, за ужас мой, единствен.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-05-11T02:19:35+03:00

Душата ти е пълна с любов, която ни раздаваш! Благодаря!
Лютиче (Валя Сотирова)

2024-05-07T08:01:51+03:00

През оптиката лична се възраждаш, с одухотвореност лична и неподражаем стил! Благодаря за всяка твоя строфа тъй омайна! Живей, твори, дарявай ни със стих!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-05-06T15:26:58+03:00

Няма такава поезия!

пет хляба призори да опека
и в залива да хвана два сафрида? –
света да милна с Твоята ръка,
ако решиш след миг да си отида,