В очи от злоба -

бледи и замрели,

откривам аз вдъхновение.

В ръце пропити, състарели -

от работата омършавели,

намирам сили да се боря.

В крака скосени -

от теглилката на ралото,

разбирам истината клета.

Главата клюмнала надолу

гледа грозната земя.

Гледа, а уста кълне...

Човеци бедни, боси, голи,

без знание, без перспективи,

разбити от неволи.

Виждам аз над тях конци,

спускащи се от палати.

Роби - роби в днешен свят!