Тъй дълго в самота живях
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо!
Като робот без управление
повтарях нечии движения.
И чаках оня миг да се разпадна
и дойде краят, моето спасение.
Създателят оказа се добър,
не само оцелях, но дишам...
Аз май съм новият му вариант - ...