Уморена съм. Нося тъга.
Всички пътища водят до никъде.
По инерция, с бледа ръка
пиша думи подобни на тикове.
Имат пулс пригоден за разстрел,
имат кожа нашарена с белези,
но дали любовта им е цел,
или с тръни от страх са населени.
Искам с тях да даря красота,
но сърцето е църква за призраци
и преди да разлисти страстта,
редовете се ронят изгризани. ...