Отдавна в мене чувствата напират
и в думи болни се превръщат.
И устните ми злобно всичко псуват,
не жалят майка, татко, къща.
Българийо, защо си ти така унила,
защо си малка в моите очи,
чия ръка те е сломила,
нали безсмъртна беше ти?
Свободна си, такава те желая,
до смърт се бореше заради това,
и раждаха се българи заради нея,
умираха, заровени в калта. ...