Рядко хубаво стихотворение за родината. Различно е, неповторимо, но го чувствам близко и имам желание да си го препрочитам. Тук има особена смесица от мечтателност, недоизказаност, болка и обич. Като ученик имах силно усещане за родина, което ми липсва сега, или поне не е толкова ярко. Хубаво е, че си намерил тези думи и тази мелодия, за да ми дадеш малко от твоето усещане.
Какво сме без земята-Родина,без вярата,че ще я има,без кръвния поток на паметта ни?!Ограбени, самотни и сиротни несретници-ничии и никои.Болезнено и съдбовно, изповедно и заклинателно звучи словото на лирическия герой.И оптимистично:пребъдване, макар и в "закъснелите", но "бели дни".Чудесни и с вкус подбрани тропи!
Поздрав!
Най-сетне едно истинско и за Родината, Райсън...Додея ми от поза и наивизъм, братко! Сполай ти, окриляш ме с тези твои отрязани крила. Ивайло Терзийски (поздрави, ако обичаш,големия български поет Орлин Миланов)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.