Един от многото изгнаници,
който с мълчание отвръща,
прекрачил чужди граници,
назад не се обръща.
Щом родината го гони,
с израз не най-благия,
после сълзи рони
и чака носталгия.
Така не оставя вариант,
защо е проклината,
защо този емигрант
не тъгува за родината.
© Емилиано Сапата Все права защищены