Родна Стряха
Стоя смълчан пред родната ми стряха,
с изгарящо сърце, със сведена глава,
в невидим пристан спомени изгряха
и мека топлота сърцето ми обля...
На портите седят прозрачни хора -
призрачни лица, за мен на пиедестал,
от път на суета, житейска суматоха,
във родния си дом се бях прибрал...
Небето ми простря дланта си топла,
проправи път на близки и деди,
да ме посрещнат всички те, на двора, ...