Колко хубав е животът,
но от вчера ме лъготи.
Той, съседът - идиотът,
много нещо се кикоти.
На приятел ми се прави,
дава семки на децата.
Знам ги тези стари нрави,
май порастват ми рогата.
Мойта взе да се курдисва,
слага грим и тежки сенки.
На акъла му уйдисва
да сме правели седенки.
Блузки шарени облича,
със дълбоки деколтета.
А комшията наднича,
туй на нищо не прилича.
Ще извърша мъдро дело,
че напипвам си рогцата.
Там при майка ѝ на село,
ще я пратя със децата.
© Хари Спасов Все права защищены