23 июл. 2007 г., 16:55

Рожба 

  Поэзия
793 0 3
Мойта малка дъщеря
пред очите ми порасна.
Гледах я - и в пелени,
и в ританки, и в дънки -
беше все прекрасна.

Галех я, когато спи
и ме беше страх,
че като стане голяма,
ще има и друго освен мама..

Беше ми трудно,
но заради нея не спрях -
в някой нощи, будна,
до утро седях!...
Нежно стисках
малката детска ръка,
щом потръпнеше -
будех се през нощта.

А сега ли?  Сега...
често каши оправям,
наставлявам, "чета".
     Защо ли-
ТИ СИ МОЯ ДЪЩЕРЯ!!!!

© Мариета Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??