От никого не скрих за любовта си
пред целия си свят го изкрещях
а трябваше, а трябваше да пазя
и само да прегръщам в тишина...
И сякаш някой завидя ми
за щастие, в което полетях
облизвах с мъка тежките си рани
от болката, че теб не изживях..
Но аз те нося там в сърцето
и някога ще чуя как тупти.
Когато те целуна ще засветя
когато ще се любим. Ще мълчим...
За днес подаръци получих –
най-хубави сърдечни пожелания.
От теб го чух, че ще се случи!
Най-чаканото някога признание...
А тази сутрин, като в есен
живот, че ми е дала, за да дишам
на майка подарих градинско цвете
защото ме роди да те обичам!...
Danny Diester
18.07.2017
© Данаил Антонов Все права защищены