Дори да ме затворят като в гроб
в най-празната и най-самотна стоя.
Без идоли, без вяра и без Бог...
Сред тъмнина, в която ослепявам.
Сред лепкава и гъста тишина,
попила по тавана и стените,
която да ме кара да крещя...
Стихът ще си остане във очите ми.
В зениците ще дишат светове.
Ще пеят птици, ще цъфтят лалета.
В най-сините и светли цветове
като порой ще заструи небето. ...