3 янв. 2021 г., 15:16

Рождество 

  Поэзия » Философская
573 0 2

Той почука отново,

отвори душата ми пак.

Роди се в мен, без влъхви,

без звезда пътеводна,

ей така, неочаквано очакван.

Споделихме трапеза, не сами,

съвестта ми свидетел ни беше.

Въпроси и размисли, диалог, неудобство.

Болезнено връщане в спомени.

Трудно е, но ражда се в мен той отново,

и пак.

Докога ще се терзая, докога ще отлагам?

С търпението му недекларирано

да си играя дали още желая?

Осветен нека бъде избора наш

за живота не наш,

или наш.

© Климентин Чернев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

28 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??