Роден от полъх нежен,
обичащ свойта муза,
мечтател - двойна доза,
а не превзет козел.
Напълнил шепи с розов цвят,
търкулнал спящата луна
и очертал слънчев път към дома.
Човек раздаващ се, без остатък
единствено на своята любов.
Надеждата му е крилете,
може и бърка, но ще продължи.
Ъгълът, и него ще превърже-
жадуващ слънце, а не дъжд!
Посветено на моя романтик, сина ми.
© Василка Ябанджиева Все права защищены