запази ме за някой дъждовен следобед
с жълто небе
и нацъфтели малки тъжни помисли
на две стъпки напред
все се надявам че си толкова добър
колкото шаблон
с нарисувано слънце и извинения
в които да помниш
прилежния френски акцент
на ранимите ми глезени
сложи ме в зелена чанта с цип
и смешни изкуствени маргаритки
с мигли и начервени устни
където сухите сълзи
танцуват история за бална зала и танго
проследи вдлъбнатината
след палеца си
виж оставената буква
с която да започнеш
дългото изречение
знаеш ли имаш прекрасни очи
кажи ми сладко
хъни бъни мон амур
каквото и да е там нежно отклонение
докато се сипе бавно снега
над незнайната планина
и трите порцеланови гъски
все се надявам че си толкова добър
колкото голям ходещ
с червена шапка
та ра рам
Ноо не го
Едно
над облаците всъщност има само едно небе
в което да спиш
бяло
другото е песен
започната от устните ми
в петък вечер
две
три
© Зорница Николова Все права защищены