georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
12 окт. 2008 г., 16:43

Романтика 

  Поэзия
1313 0 5

Зорница сияйна и девствено чиста,

сребристо огряла сред бледи звезди.

Загадъчно нежно  с усмивка лъчиста

в душата навява красиви мечти.

И музика нежна далече отглася

сред тайнствени сенки в сребристи води. 

И призрачно светва и после угася

светулката малка над сънни треви.

 

2

Душата линее под облак съдбовен

и в горест прелива ранено сърце.

Под сянката черна на демон злокобен

навеки угасна изпито лице.

Студената зима в гърдите вилнее,

душевните вейки сковани са  в скреж.

Надеждата малка невзрачно бледнее

в очакване вечно - в напразен копнеж...

   3

Божествено чисто сияе зорница

в небето сред бледи далечни звезди.

Над хребети тъмни незрима десница

разпръсква неморно сребристи лъчи.

Кат приказно нежна, красива девица

в сияние вечното вълшебно трепти.

И сребърно бялата малка эвездица

във душата навява чудати мечти.

Но нея студени  я вихри пробождат,

я душат и стискат с ледни ръце.

И скърби на воля свободно дохождат

в неспирни талази в нещастно сърце.

Отлитат надеждите празни

зад облаци черни, зад сиви мъгли.

Мечтите убити по пътеки незнайни

се губят и стапят кат бледи звезди.

Зорницата грее  с усмивка лъчиста

и в пориви диви гърдите горят,

и тихите трели на музика чиста

вълшебни и нежно в душата трептят.

      

© Христо Оджаков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??