Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
11 сент. 2007 г., 11:05

Ромеа и Жулиет 

  Поэзия
673 0 9

Ромеа е мома прекрасна,

а във страстите е сластна,

Жулиет залюбила е тя,

пръв красавец във града.

 

Жулиет е момък снажен,

млад, напет и ходи важен,

думи нежни той подбира,

гаджетата не пробира.

 

Тъй решила тя да стори,

любовта му да пребори,

с росна китка зад ухото,

да прихване му окото.

 

И запътила се тя натам,

оперирана била от срам,

на изгората си Жулиет,

кошница занесла с мед.

 

-Баба ти изпраща мед,

да ти носи той късмет!

-О, мерси мадама,

само малко ме е срам!

 

Ала искала Ромеа

той деня и да осея,

да я гушне той сега

и целуне я в уста.

 

Този намек Жулиет не схвана

и затуй Ромеа като врана

на земята строполи се,

кошницата търкули се.

 

Жулиет е доста печен тип

и нададе боен вик,

ала никой не пристигнал там,

Жулиет останал сам.

 

Сбъдна се желанието на Ромеа,

бързо седнал Жулиет до нея,

на ръце я той поел

и в дома си я отвел.

 

На леглото той я сложил

и възглавничка подложил,

а възглавничката от сатен,

туй вещае светъл ден.

 

Но преструва се момата,

че е болна, ох, горката,

Жулиет сега я жали

и със топла длан погали.

 

А Ромеа взе да мига,

сякаш въздух и не стига,

стон издаде, даже втори

и реши да проговори.

 

-Имам аз една молба,

дай ми мъничко вода.

Стъкленицата изнесе,

вода студена и донесе.

 

Пийна глътка, пийна две,

стана бързо на нозе

и Жулиет тя бързо гушна,

той в леглото си я мушна.

 

Почна се игра голяма

и заскърца пак дивана.

Кама сутра, да ви кажа,

пасти да яде – не важи.

 

Тъй до тъмна доба те

плели своите нозе

и до толкова се изморили,

че да дремнат те решили.

 

В топлото легло заспали,

даже нищичко не яли,

стая, пълна с тишина,

пазела им любовта.

 

Утро дойде, слънцето изгря,

ала Жулиет поизгладня,

не погали той момата,

а я ръчна във ребрата.

 

-Ставай, моме, стига спа,

либето ти прегладня.

А Ромеа тъй се стресна

и шамар жесток му плесна.

 

Без да чака тя покана,

стана бързо от дивана

и разбрала тя тогава,

за любовник Жулиет не става.

 

Фустата си пооправи и косата натъкми,

с бърза крачка тръгна тя да си върви,

кошничката с мед прибра

и обърна си гърба.

 

Тъй приключи тази драма

между влюбените двама,

а Жулиет със пръст в устата

гладен легна във кревата.

 

И поуката помнете,

тези грешки не правете.

Първо в кухнята да се представи,

гладен да не Ви остави.

© Николай Стойчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • готино!!! еденето прави живота
  • Нали любовта на мъжете минавала през стомаха!? ...
    Ти ме убеди с финала!

  • Ти ме уби, човече!!!
    Направо ми размаза грима от смях!!! )
  • Развесели ме тази весела поема!Зареди ме с настроение и бодрост с оригиналния начин на претворяване на оригиналната идея!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ!Хуморът и сатирата са в кръвта ти,продължаваш да ме изненадваш!!!ПОЗДРАВ!!!
  • Хубаво е да приключиш деня с нещо така повдигащо! Мн е весело! Жалко, че няма повече такива призведения, всички така сме се "сдухали"....Браво! Наистина носи много настроение стиха!!!
  • Ха така, нека знаят, че... иначе това ги чака!
    Благодаря за настроението, Ники!

  • Посмях се от сърце!
    Благодаре ти, Ники!
  • Развесели ме тази история!!!
    Посмях се!!!
    Поздрави!!!

  • Веселко
Предложения
: ??:??